Полицайката

Velichka_Karadjova
Величка Караджова, снимка: Елена Дикова

Име

Величка Караджова, 40 годишна, родена в гр. Хаджидимово

Професия

старши полицай

Моята София

В София дойдохме през 1998 г., заради безработицата. Мъжът ми започна работа в системата на МВР с намерението да изкара Школата и да се прибираме за Гоце Делчев, обаче така стана, че и аз започнах работа в търговията и останахме тук и така до ден днешен. Спечелих много приятели, децата започнаха в добри училища, средата е по-добра. В София има много по-големи възможности и избор.
Спомням си за първи път, когато дойдох сама в София, брат ми беше рожденик и носихме торта, с моята приятелка се качихме в трамвая, като минахме през подлеза на НДК и ми се видя много страшно.

Моят квартал

Когато дойдохме в София, се установихме в кв. Обеля на квартира, защото брат ми живееше тук и за да сме по-близо. Тук си е краен квартал, през 1998 г. нямаше заведения, магазини, дори метро нямаше. В този квартал можеш всичко да очакваш, например слизам от метрото и виждам група младежи 17-18 годишни с бухалки. Това не може да го видиш в Гоце Делчев. Тук в големия град не си собственик, а си съсобственик, но много малко хора се съобразяват с това. Входа, в който живеем, вратата му е разбита, няма асансьор. Асансьорът е изнесен и разпродаден на скрап. До осмия етаж хората се качват пеша. За бала на дъщеря ми ние излязохме и боядисахме стълбището. Нямаме дори предимствата на големия град парно, топла вода.

Моят род и семейство

Майка ми и баща ми работеха в обувен завод.

Моята история

В началото като дойдохме ме беше страх идваме на квартира, не познаваш никого, с две малки деца. Дойдохме точно през 1998 г., когато нямаше никакви пари, хазайката беше много свястна, ние една година не сме плащали наем, дойдохме с една кола зимнина, за да изкараме зимата. Отначало нямахме никакви гости. Много пъти ми се е случвало да тръгвам нанякъде и да разпитвам как да стигна до мястото. Сега вече и София ни стана малка.

Аз съм софиянец, защото...

Петдесет на петдесет. Знам си, помня си рода и не забравям откъде съм тръгнала. Но тук ти е работата, тук ти е домът.

Мразя София, защото...

Тук напрежението и агресията са големи.

Обичам София, защото...

Има всичко магазини, аптеки, училища, университети, работа. Харесва ми как всичко се променя, виждаш строежите как стават за половин година, метрото как го построиха.