Машинистът

Ангел Пейчев, снимка: Елена Дикова

Име

Ангел Пейчев, 42 годишен, роден в гр. София

Професия

машинист

Квартал

кв. Подуене

Моята София

София за мен преди бяха кината, имаше страшно много "Сердика", "Влайкова", "Асен Златаров", "Цанко Церковски", "Москва", "Македония". Имаше поне 25-30 кина. Класиката беше "Междузвездни войни", за който се редяхме на едни огромни опашки по три часа. Там имаше долби система, на която ние не бяхме свикнали и се оглеждахме и залягахме зад столовете. Имах един приятел, на който му викахме Джедая, той го беше гледал 16 пъти. Имахме един съученик, на който майка му късаше билетчетата и тя ни пускаше след надписите да гледаме без пари.

Моят квартал

Подуене си е работнически квартал, той се присъединява към София 1897 г. Тук беше най-голямата разпределителна гара в Софийско "Подуене-Разпределителна" и има много железничарски блокове. Тук си бяха само къщи и нямаше блокове. Имаше една сладкарница "Победа", която се намираше на бул. Ботевградско шосе и вътре имаше портрет на Тодор Живков, а също и чешми за боза. Имаше месарница, хлебарница, известната шкембеджийница "Златица".

Моят род и семейство

Майка ми и баща ми са родени в София, майка ми е от кв. Лозенец, баща ми е от кв. Надежда. Баща ми е роден 1939 г., а 1938 г. Надежда става квартал на София, така че и той си се чувства софиянец. Родът на майка ми е от с. Елешница, а другият ми род от с.Радейна, което след Ньойския договор остава в Сръбско. Моят прадядо, Васил, е бил кмет на седем села и сърбите му предложили: "Бай Василе, пак ще си останеш кмет на селата, ама да се пишеш сърбин!", а той им казал: "Аз на стари години сърбин не ставам!", продали всичко, товари цялото семейство и в кв. Надежда прави фурна и станал хлебар.

Моята история

Желанието ми беше да стана пилот, а един мой съученик имаше голямо желание да стане машинист. Той беше толкова луд, че на един блоков лист си беше нарисувал пулт и по време на час викаше "ту-дуф ту-дуф". Като имахме контролно, аз го питам да ми подскаже, а той ми отговаря: "Не ме занимавай, изоставам с разписанието." След като завършихме 8-ми клас двамата се записахме СПТУ по жп транспорт и там завършихме. След 11 клас аз кандидатствах в Долна Митрополия за граждански летец, но не ме приеха, защото всичко ставаше с връзки за тази специалност. Най-смешното беше, че накрая аз завърших ПЖИ "Тодор Каблешков", сега ВТУ, а моят приятел го приеха за летец-изтребител в Долна Митрополия. И така аз си станах машинист на електрически локомотиви. На практика от 26 август 1991 г. досега си работя все това.

Аз съм софиянец, защото...

Аз се чувствам софиянец, защото майка ми и баща ми са родени в София. Най-интересното е, че баш кореняците софиянци, които са тук от две-три поколения, те наистина са скромни хора, които не се надуват. Градът им е в кръвта.

Мразя София, защото...

В София мразя не селяните, а селяндурите, тези, които си мислят, че тук всичко е анонимно и безнаказано.

Обичам София, защото...

Столицата си е столица, това ми харесва. София си е и вехтичко, и старичко, но хората и като ти се усмихнат, и като те напсуват, все ще е от сърце и ще ти стане кеф.
В София бих показал гроба на Иван Вазов, защото легендата гласи, че той е поискал да бъде погребан там, защото оттам се виждат Витоша, храм "Александър Невски" и Паметника на Васил Левски. Другото нещо, което бих показал са жълтите павета, които са толкова здрави, че като ги удариш едно в друго кънтят на желязо. Толкова танкове са минали оттам и те са си все така здрави.