Ромите

Петко и Парашкева Костадинови, снимка: Елена Дикова

Име

Петко и Парашкева Костадинови, 57 годишни, родени в гр. София

Професия

безработни

Квартал

кв. Факултета

Моята София

В София обичахме да ходим на кино "Кирил и Методий" и кино "Аура". Имаше едно време механи, много харесвахме "Гамбринус", там повечето стари шлагери пееха. Всеки ден майка ми и баща ми ходеха на обяд в ресторант "Опера" на ул. Раковски.

Моят квартал

Тук в квартала се правиха едни вечеринки, на които се пускаше танго и валс и на тях обичахме много да танцуваме. Имаше награди за най-добрите.


Моят род и семейство

Ние сме поне от четири поколения софиянци. Дядовците ми са кореняци софиянци и навремето са живели в кв. Татарли в Коньовица. Там са родени, там са живели и после са се преселили тук във Факултета. Ние тук сме почнали училище и имаме начално образование, била съм шпакловчик шести разряд, а мъжът ми работеше в търговия на едро. Ние сме женени от 1975 г., имаме две момчета и едно момиче и пет внука. Моите деца работят от малки, изработвахме, правихме пружини за легла. Бедни си бяхме, дядо имаше само една носна кърпа, която баба ми всяка вечер переше, за да може да си върже яденето в нея.


Моята история

Баща ми беше цветар, той беше един от първите и имаше сергия на пазара "Георги Кирков", сега Женския пазар. Той обикаляше по градовете и беше един от първите цигани, които е направил венец с лика на Георги Димитров от цветя за неговото погребение.
А моят баща беше ваксаджия на Централна гара и после на Лъвов мост. Братята ми пазят сандъчето, четките му.

Аз съм софиянец, защото...

Тук сме си родени, затова сме софиянци.

Мразя София, защото...

По рейсовете много ме дразнят като се трупат по вратите, а в средата е празно.

Обичам София, защото...

В София всичко е хубаво и всичко можем да си имаме магазини, дрехи, коли, апартаменти.