Фотографът

Tzvetan_Ignatovski
Цветан Игнатовски, снимка: Елена Дикова

Име

Цветан Игнатовски, 26 годишен, роден в гр.София

Професия

студент

Квартал

ж.к. Люлин 6

Моята София

С моите приятели в София движим предимно в центъра, ходим в едно заведение до Централна баня, което се казваше "Централ", там сме изкарвали по 12 часа и в разни такива малки заведенийца. Мъкнехме се и много по галерии, редовно на ул. Шипка 6 и в Докторската градина.

Моят квартал

Първите ми спомени от ж.к Люлин са големи празни пространства между блоковете, с много поляни, големите магазини от соц времето. Моят блок е един от първите блокове в квартала, построен за военните и в него живеят предимно такива семейства, моят дядо е бил военен. В Люлин има абсолютно всичко и може наистина да не излизаш от квартала. Напоследък не съм съгласен с предразсъдъците по отношение на квартала, например, че има много селяни и цигани, но много неща са истина. Аз за толкова години не съм имал никакви проблеми с циганите. По едно време в нашия блок на първия етаж живееха много цигани и непрекъснато прииждаха нови и нови, случвало се е да си колят агнето на дърветата зад блока, да пеят и танцуват пред входа. В нашия блок непрекъснато ни се сменят съседите, защото живеят под наем и най-лошото е, че никой за нищо не реагира. Ние със сестра ми сме се нагледали на всякакви неща хора, които се бият, проститутки, дилър на наркотици с видеонаблюдение, кражби, трупове, бездомни кучета. От колите пред блока само половината са със софийска регистрация.

Моят род и семейство

Майка ми е родена в София, баща ми не е от София. Баща ми едно време е работил за единствената партия, после се е занимавал с частен бизнес, а майка ми е работила във фабрика за мебели.

Моята история

Аз се занимавам с рисуване, завършил съм художествена гимназия, а сега се занимавам с фотография. Никой в рода ми не се занимава с изкуство, черната овца съм. Всички в рода ми са инженери, полицаи, лекари, хора със сериозни професии, а аз се занимавам с не толкова сериозни неща. Аз от малък рисувам, бях се встрастил в едни жар птици, които си бях харесал. Моето място беше гимназията за изобразителни изкуства "Проф. Николай Райнов", защото там се открих. Там хората са по-различни, училището се намира на другия край на София, до Централните софийски гробища. Това е малка сграда, с малки ателиета за керамика и скулптура в подземията. Там е вълшебното място за мен. Най-добрият ми приятел беше моят класен, който ме държеше да не пропадна, след като майка ми почина.

Аз съм софиянец, защото...

Аз съм си софиянец, защото обичам да ходя пеша из града, дори и до Люлин се прибирам пеша.

Мразя София, защото...

София напоследък ми е малко кичозна, защото се опитват да бият модерното със старото, но не се получава много добре.
Не може в София на бул. Витоша да мирише на печени чушки.
Снощи бях на театър и много ме издразни как по време на представлението не си бяха изключили мобилните телефони.

Обичам София, защото...

София ми е крепост. Обичам София, колкото и да е мръсна. Последната година и половина ми се наложи доста да пътувам. Винаги ми е супер готино да се прибера в София, като видя смога над София и вече съм си у дома. Тук си се чувствам добре. Обичам забързаните хора, обичам градския транспорт, защото наблюдавам и изучавам хората.