Софиянци

Rajchin_Genkov
Райчин Генов, снимка: Елена Дикова

Баща ми е основател на "Златния Орфей", дългогодишен негов директор, а майка ми е продължител на неговото дело. По времето на комунизма от 1974 г. до 1981 г. баща ми е бил в затвора, заради идеологическа диверсия и пропагандиране капиталистическото изкуство над соц музиката. През 1990 г. го реабилитират напълно. През целия този период майка ми винаги е била негова опора.

продължение

Margarita_Yoncheva
Маргарита Йончева, снимка: Елена Дикова

Аз съм израснала в кв. Княжево и съм си коренячка, трето поколение княжевка. Прабаба ми и прадядо ми са били учители в княжевското училище, което е сегашното Четвърто помощно училище и са били едни от първите, които са се заселили в Княжево. Имало е една или две къщи в цяло Княжево. Имало е училище, но е нямало транспорт.

продължение

Krikor_Aslanjan
Крикор Асланян, снимка: Елена Дикова

Любимо място в махалата е самата махала и родната ми къща.
Моят квартал беше смесен, преобладаваха българите, но средна ръка хора. Имаше доста евреи, арменци и гърци. Никога никакви етнически проблеми не е имало до ден днешен.

продължение

Shevket_Fejzullov
Шевкет Фейзулов, снимка: Елена Дикова

В моето преводаческо бюро се обърнаха наследниците на една туркиня, живяла до 1947 г. в София, която в района на Овча купел владеела 360 дка ливади и пасища, където в момента е стадион "Славия", гараж "Република", "Хиподрума", техникуми, жилищни сгради и други, но те не успяха да си върнат тези земи, защото адвокатите им бяха заплашени.

продължение

Maria_kiselova
Мария Киселова, снимка: Елена Дикова

Много си харесвам историята с моя мъж. И двамата бяхме студенти първа година. Той замина за Щатите, а аз за Австрия, една година не се бяхме виждали, но бързо се оженихме. След това имаше едни щури пътувания между Америка и Европа. Сега имаме две деца Бойко и Айна.

продължение

Evgeni_Minev
Евгени Минев, снимка: Елена Дикова

Аз съм привърженик на "Левски" още от малък, в моя клас от 30 човека само двама бяха от ЦСКА и евентуално един или двама от "Славия" или "Локо София". Сега нещата в София се променят заради пришълците от другите градове, които симпатизират повече на ЦСКА. Аз се запалих покрай баща ми, бягал съм от училище, за да ходя на мачове.

продължение

Мария Тюфекчиева
Мария Тюфекчиева, снимка: Елена Дикова

Едно време се разхождахме по Царя, обличахме си новите дрехи и отивахме пред Двореца, там имаше едно стъпало пред портите и като стъпиш там, ще срещнеш, който си пожелаеш.

Обичахме да ходим и в Княжево, където имаше един ресторант-градина, на последната спирка на трамвай петица, там имаше един цигулар, който пееше "Теб те майка ти не дава".

продължение

Ivo_Georgiev
Иво Георгиев, снимка: Елена Дикова

Най-много обичам да се разхождам в парковете или в някой мол, като любимото ми място е Западен парк, където ходим с приятели. Там се събират много и различни хора, с които можеш да се запознаеш.

продължение

Velichka_Karadjova
Величка Караджова, снимка: Елена Дикова

В началото като дойдохме в София ме беше страх идваме на квартира, не познаваш никого, с две малки деца. Дойдохме точно през 1998 г., когато нямаше никакви пари, хазайката беше много свястна, ние една година не сме плащали наем, дойдохме с една кола зимнина, за да изкараме зимата. Отначало нямахме никакви гости. Много пъти ми се е случвало да тръгвам нанякъде и да разпитвам как да стигна до мястото. Сега вече и София ни стана малка.

продължение

Angel_Pejchev
Ангел Пейчев, снимка: Елена Дикова

Аз се чувствам софиянец, защото майка ми и баща ми са родени в София. Най-интересното е, че баш кореняците софиянци, които са тук от две-три поколения, те наистина са скромни хора, които не се надуват. Градът им е в кръвта.

продължение

Петко и Парашкева Костадинови, снимка: Елена Дикова

Тук във "Факултета" се правиха едни вечеринки, на които се пускаше танго и валс и на тях обичахме много да танцуваме. Имаше награди за най-добрите.

продължение

Tzvetan_Ignatovski-
Цветан Игнатовски, снимка: Елена Дикова

Аз от малък рисувам, бях се встрастил в едни жар птици, които си бях харесал. Моето място беше гимназията за изобразителни изкуства "Проф. Николай Райнов", защото там се открих. Там хората са по-различни, училището се намира на другия край на София, до Централните софийски гробища. Това е малка сграда, с малки ателиета за керамика и скулптура в подземията. Там е вълшебното място за мен.

продължение

Nikolaj_Galabov
Николай Гълъбов, снимка: Елена Дикова

През 1993-94 г. всяка вечер пред НДК се събирахме 15 моториста. Там си карахме на задни гуми. В кв. Младост 4 имаше едно крос трасе, там също карахме, носехме си една торба с картофи и си ги печехме на огън. Цялата тайфа от НДК отиваше там, ние не се познавахме, бяхме от различни квартали на София, но се сприятелихме.

продължение

Georgi_Milov
Георги Милов, снимка: Елена Дикова

Едно от местата, с които свързвам София, е сладкарница "Мимоза" на Петте кьошета. Тя съществува сигурно отпреди аз да се родя. Лека-полека се събира и сега е съвсем тясна, на мястото на старата сладкарница сега има три магазина, но в малката сладкарница и до днес работят същите жени. Много обичах боза, а според майка ми редовен номер е било да изяждам стъклените чаши. Отхапвах чашата, изплезвам си езика и тя ми събира стъкълцата.

продължение

Elena_Klasanova
Елена Класанова, снимка: Елена Дикова

Преди моят квартал се казваше "Кореняшко селище" и се заключваше между днешните кв. Крива река, ул. Иван Гешов, бул.Цар Борис III, ул. Софийски герой и ул. Урвич. Наричал се е така, защото Общината е дала безвъзмездно парцели със земя на по-будни хора, изявени софиянци, за заслуги към развитието на града, за да си построят къщи. Сред нашите съседи имаше много интелектуалци адвокати, биолози, лекари.

продължение