Библиотекарката

Elena_Klasanova
Елена Класанова, снимка: Елена Дикова

Име

Елена Класанова, 62 годишна, родена в гр. София

Професия

библиотекар

Квартал

кв. Хиподрума

Моята София

Спомням си една страхотна случка. В София дойде цирк върху лед, аз съм била много малка, не съм ходила още на училище, защото тогава беше открит ЦУМ. Тогава най-старият цирк беше срещу ЦУМ. Майка ми беше купила билети за цирка за мен и брат ми, но ще водим и баба ми. Тръгнали сме по-рано, за да влезем преди цирка в ЦУМ, за да го разгледаме, защото току-що е отворен, а там чудо невиждано - ескалатори. И ние всички се качваме на ескалаторите. Баба ми обаче какво разбрала, какво не разбрала, се хваща отстрани за перилата, не за подвижната лента и ескалаторът започва да я влачи нагоре, тя пада назад и ляга на целите стълби, като в същото време пищи неистово. Брат ми обаче запази самообладание, слиза от ескалатора, хваща баба ми за краката, подхваща я за палтото и я издърпва. И тя както пищеше и ревеше, започна неистово да се смее, наоколо се събраха много хора. Голям цирк беше.

Моят квартал

Преди моят квартал се казваше "Кореняшко селище" и се заключваше между днешните кв. Крива река, ул. Иван Гешов, бул.Цар Борис III, ул. Софийски герой и ул. Урвич. Наричал се е така, защото Общината е дала безвъзмездно парцели със земя на по-будни хора, изявени софиянци, за заслуги към развитието на града, за да си построят къщи. Сред нашите съседи имаше много интелектуалци адвокати, биолози, лекари. Така на дядо ми са предложили два парцела. Единият парцел е бил на булеварда, а другият по-навътре в квартала. Дядо ми, който тогава е работил в научно-техническите съюзи, избрал за нашата къща по-вътрешния парцел, а този с лице към булеварда го предоставил, за да се построи читалище "Средец". Хората от квартала се събрали и създали потребителска кооперация, за да съберат пари, за да построят читалището. С дарения и със собствени средства на този парцел построяват едно мъничко къщенце, което е началото на читалище "Средец", като първоначално библиотеката е била от дарение с 3000 тома. След това през 1956 г. дострояват сградата отново с много усилия и събиране на средства. Най-хубавите празници бяха вечеринките в читалището. Родители, деца, баби, дядовци пееха, танцуваха, носеше се кой каквото може да направи в къщи, за да се почерпят всички. Всичко това изчезна, дори думата "вечеринка" я няма вече.
Когато е построена нашата къща през 1921 г., която вече не съществува, това е било съвсем краен квартал и дори самият Хиподрум е съществувал. Аз също си спомням, че сме ходили да гледаме състезания с коне, зимата се пързаляхме с шейни, а лятото беряхме гъби. В квартала имаше малки къщички, но нашата беше голяма, на два етажа, имаше веранда със зимна градина и цветни прозорци. В ъгъла на двора имаше огромен бор, който през зимата беше окичен със сняг и като го гледахме от прозорците на тази веранда изглеждаше като зимна приказка. Къщата я отчуждиха и на нейно място построиха огромен блок като китайска стена, с четири входа, 14 етажа, който сега заема цялата улица.
Когато аз бях малка си спомням, че улицата ни не беше павирана, тротоарите бяха кални, когато завали дъжд, през лятото прашни, но беше много весело и тичахме боси. Ние си имахме дворове, пред тях имаше пейки и майките и бабите ни седяха на тях да си приказват, да си плетат и да си шият. Много обичахме да гледаме как минава товарният влак и да махаме на машиниста. Нищо не остана от това. Кварталът ни е променен неузнаваемо, от старите къщи е останала една единствена, всичко се срути и се построиха блокове, коли една върху друга.

Моят род и семейство

Дядо ми, Васил Класанов, е бил библиотекар, създател на Шуменската библиотека. Той е бил много известен и изявен читалищен деятел, завършил е литература в Софийския университет, съратник на Стоян Чилингиров, председател на Върховния читалищен съюз и е развивал много активна читалищна дейност в София. По негова инициатива е създадено читалище "Алеко Константинов", а читалище "Средец", създадено през 1926 г., е плод на усилията и на двамата ми дядовци. Единият е съдействал за утвърждаването му, за написването на устава, а другият, дядо ми по майчина линия, Христо Спиров, е учредител и пръв председател на читалище "Средец". Баба ми също е била библиотекарка, тя е завършила класическа гимназия и след това "Философия" в Университета. Така че мога да кажа, че аз съм потомствен библиотекар. Цял живот съм свързана с читалището, работила съм 11 години като библиотекарка и от много години съм член на Настоятелството.

Моята история

От трети клас до завършване на гимназия аз пеех в хор "Бодра смяна", откъдето имам прекрасни спомени, приятелства, турнета, концерти, но най-вече се прекланям пред диригента на хора Лиляна Бочева, която беше изключителен човек. Тя беше за нас не просто учител, не просто музикален педагог, тя ни беше като майка. Благодарение на хора аз успях да изградя в себе си тази последователност и организираност на времето и работата. Държеше сметка за успеха ни, за дисциплината ни, в същото време когато имаш проблем, можеше да те изслуша, да те разбере и да ти даде съвет. През 2010 г. аз отново пропях в един камерен дамски хор. На мен ми е много хубаво, този хор е малък, но диригентката ни е млада, много амбициозна и кадърна жена, поставя ни високи цели и изисквания и ни дърпа нагоре.

Аз съм софиянец, защото...

Аз съм софиянка, защото съм се родила в този град и целият ми живот е минал тук. Всичко ме свързва с него.

Обичам София, защото...

Обичам и си харесвам града, въпреки урбанизацията, въпреки промените, въпреки че го оплюват в някои моменти, за мен София е един прекрасен град, защото има страхотна история. Имам самочувствие, че нашият град е хубав. Той е зелен, свеж, Витоша е неповторима край нас. Някои може да не го усещат, но аз чувствам, че София е нещо различно от всички други градове, в които съм била. Като се връщаме отнякъде, пътувайки по магистралите, като се покаже Софийското поле и светне града, на мен ми става много мило на душата. Това си е моят град.

Мразя в София...

В София мразя тесните и разбити тротоари, а също и колите върху тротоарите.