Древният град

42.698586 23.320321

Западната порта

Римския си облик Сердика придобива през I век, когато започва усилено градоустройство – пътища, улици, канализация, останки от които могат да се разгледат в центъра на града и днес. Славата си по това време градът дължи на император Константин Велики, който възкликва „Сердика е моят Рим!“ По неговите стъпки, от Западната до Източната крепостна порта може да се мине и днес. Около главната улица на римския град т.нар. Декуманус максимус са запазени надписи от II век по времето на императорите Марк Аврелий и сина му Комод, части от сгради, свързани с охраната на крепостната стена, изградени от тухли и споени с хоросан.

 

42.697746 23.322466

Ларгото

Мястото на днешното Ларго, проектирано през 1946 г. , в античния град също е централна част на града, защото тук се пресичат основни римски улици Декуманус и Кардо. Днес почти на същото място е съсредоточен центърът на властта в България –  Министерски съвет и Президентство. Пътят на основната градската артерия  е покрит с римски плочи IV-VI век, под която е открита главната канализация. Най-новите археологически открития от 2010-2011 г. са свързани с разкопките на главната улица и откриването на голяма представителна сграда от III век, която вероятно представлява неголяма обществена баня, променена  в луксозно жилище с представителна мозаечна зала. На централното пано на мозайката е изобразено въртящо се колело, обхванато с венец от зелени и лилави листа, което говори за удостояването на собственика на сградата с императорска почест. Минувачите в новостроящата се станция на метрото ще могат да усетят атмосферата на града отпреди близо 2000 години.

 

42.696906 23.322911

Ротонда "Свети Георги"

Това е и най-старата запазена постройка в София, около която се намира т.нар. “Константинов квартал”  - античен комплекс, строен в началото на IV век, по времето на император Константин Велики. В този комплекс е известната римска отоплителна система “хипокауст”, чийто квадратни плочки личат много ясно, както и основите на трикорабна базилика, служила вероятно за обществена сграда. Ротондата “Свети Георги” впечатлява с необичайната си форма, в нея са запазени стенописи от различни епохи.  Историята на църквата минава през съхранение мощите на големия български светец Иван Рилски до превръщането й в джамия, след което отново е действащ православен храм във вид, максимално близък до късноантичния и средновековен оригинал.

 

42.697423 23.324199

Източната порта

Тази порта завършва крепостните стени на града на изток, от нея започва път, който води към възвишението, където е разположен сердикийският некропол и днешният храм „Света София“.

 

42.696477 23.324682

Археологически музей

Сградата на Археологическия музей, която съдържа една от най-богатите археологически колекции на Балканите, започва да се строи през 1451 г. по заповед на Махмуд паша, който се издига до везир на султан Мехмед II Завоевателя. По време на Освободителната война 1877-1878 г. джамията е превърната в болница, а след това е предоставена за „музей за старини“. В колекцията на музея днес може да се види откритата през 2004 г. уникална златна маска на тракийския владетел Терес, която датира от  V в.пр.Хр.

 

42.697399 23.328169

Амфитеатърът на Сердика

Арената на открития през 2004 г. римски амфитеатър в София е само с 10 м по-малка от Колизеума в Рим. Строежът започва на мястото на стар театър по времето на император Диоклециан през 293 г. , който обича гладиаторските борби и финансира градския съвет, за да бъде издигнат. С приемането на християнството, гладиаторските битки са обявени за кървави и варварски, а театърът за езически. Амфитеатърът запада и  се превръща в гето, където живеят бедни семейства, които не могат да си купят имоти в града, защитен от крепостни стени. В подземието на хотел „Арена ди Сердика“ е изложена арената, покрита с пясък. Глинените плочи пазят отпечатъците на животни - кози, кучета, котки. Тук могат да се видят помещенията за артистите, гладиаторите и зверовете. Запазени са и седем  каменни седалки за зрители, които са поставени на оригиналните им места. Достъпът е свободен.

 

42.697514 23.330475

Софийска национална опера и балет

Любопитна и драматична е историята, която съпътства проектирането и построяването на сградата на ул. „Врабча“ 1, която започва през 1921 г. , когато сдружените български земеделци решават да построят собствена сграда. Водачът на земеделците и министър-председател на България, Александър Стамболийски възлага сградата на младия архитект Лазар Парашкеванов. Драматичните историческите събития в България в продължение на двадесет години се отразяват на проекта, а самият архитект е хвърлен в затвора през 1947 г. от  комунистическата власт, въпреки това архитектът успява да се пребори и да преработи проекта. През 2009 г. българското оперно чудо стана най-значимото културно събитие за българите през  XX  век в класация на Българската национална телевизия.

 

42.696555 23.331087

Базилика "Света София"

Църквата, която дава името на столицата на България, е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римска Сердика. В момента се извършват археологически разкопки на източния сердикийски некропол от II-IV век, който се смята за един от най-големите от този период в Европа. Сред намерените артефакти са 1000 годишни пирони и много ценен лакримониум – стъкленица, която събира сълзите на оплаквачките. Уникални са и примитивните гробници от I век, които са във формата на саркофаг. Запазен е и подът с римска мозайка на  раннохристиянска базилика от IV век.

 

42.696678 23.33533

Паметник "Васил Левски"

Първият паметник, който новоосвободеното Княжество България решава да построи, но успява тържествено да открие едва на 22 октомври 1895 г., е в чест на Васил Левски – Апостол на свободата на България.  Макар че е проектиран от чужденци, чеха Адолф Колар, автор на сградите на Военното училище, Военния клуб и Военното министерство и виенския скулптор Рудолф Ваейер, Паметникът до ден днешен е свято място за българите и символизира свободата на българския народ. Всяка година на 19 февруари Паметникът събира българите, за да си спомнят за трагичния край на  Апостола. 

 

42.693437 23.334703

Софийски университет "Свети Климент Охридски"

Построен след дарение на двама богати и родолюбиви българи Евлоги и Христо Георгиеви, които безвъзмездно даряват земя и 6 800 000 златни лева и чиито статуи са поставени на главния вход, Университетът е въплъщение на многовековната просветна традиция в България. Решението на 8 декември 1888 г., взето от Народно събрание за преобразуване на Висшия педагогически курс във Висше училище и до днес се празнува от студентската общност. Студентите в Софийския университет винаги са много свободолюбиви и опозиционно настроени, така през 1907 г. те освиркват българския княз Фердинанд I заради затварянето на Университета и уволнението на преподавателите,  а  през бурната есен на 1989 г. са основна част от вятъра на промените.

 

42.69456 23.331162

Италианско и австрийско посолство

Сградите на италианското и австрийското посолство в София, които са в съседство на бул. „Цар Освободител“ 11 и 13, имат собствена история, която отразява катаклизмите на „голямата история“ в края на XIX век и началото на XX век.  Първият посланик на Австро-унгарската империя в София, Барон Фон Бигелбен изгражда през 1883 г. сградата на дипломатическата мисия, проектирана от австрийския архитект Петер Пауол Бранг. След края на Първата световна война, на 14 ноември 1918 г., Италия, като част от Тройния съюз, окупира сградата. Следва период на преговори между двете легации и на 14 февруари 1925 г. се достига до размяна на сградите. Така и до днес Италия е собственик на сградата, построена от австрийските архитекти, а австрийската легация се премества в старото здание на италианската, построено в периода 1905-1910 г., изцяло в нео-рененсансов венециански стил по проект на архитект Енрико Бовио.

 

42.6932 23.333383

Къщата на Яблански

Къщата на бул. “Цар Освободител” 18 е построена през 1907 г. по поръчка на Димитър Яблански - финансист, бивш кмет на София и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Проектът е на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, блестящ интерпретатор на виенския барок в София. Той е автор на днешната резиденция на турския посланик, на Синагогата и Софийската духовна семинария. Днес къщата е затворен луксозен частен клуб.

 

42.692356 23.335914

Турската резиденция

Българският дипломатически агент във Виена, адвокат Сърмаджиев, е свързан с построената през 1903 г. къща на бул. „Цар Освободител“ 19.  Архитектурният проект е на австриеца Фридрих Грюнаргер  и е в стил виенски имперски барок. В началото на ХХ век  тя става турско посолство, където като военен аташе работи Мустафа Кемал Ататюрк, създателят на модерна Турция. В София той преживява сантиментална любов с красивата и образована дъщеря на известен български генерал, който не дава благословия на двамата да се оженят. Днес в резиденцията на турския посланик се пази стаята с оригиналната мебелировка и обстановка в негова памет.

 

42.695534 23.337845

Британски съвет

Просторната къща на ул. „Кракра“ 7, построена през 1921 г. в стил ар деко, е била домът на предприемчивия копривщенски преселник Дончо Палавеев, който е бил един от най-големите производители и търговци на тютюн в началото на ХХ век. Животът в къщата е  вдъхновение за писателя Димитър Димов да напише романа „Тютюн“. Къщата от бял врачански камък не е засегната от бомбардировките по време на Втората световна война и се превръща в съветски военен щаб след 9 септември 1944 г., а по-късно в детска градина. В днешната библиотека на Британски съвет може да се види 90 годишна кахлена камина и запазена автентична дъбова ламперия по стените и тавана.

 

42.69346 23.341309

Къщата на Фингов

Един от образците на сецесиона в София е къщата на архитект Георги Фингов (1906-1908 г.), която се намира на ул. „Шипка“ 38. На колоната до входа на дома големият български скулптор Андрей Николов извайва женска глава, за която се смята, че е масонски символ, тъй като архитект Фингов е член на ложата на „зидарите“. Трагичната съдба на архитекта е белязана от фалити и семейни драми, но въпреки това той успява да създаде едни от най-красивите постройки в София. Днес около къщата витаят не само слухове и мистерии за бродещи посред нощ духове, но и много интереси.

 

 

42.683445 23.333884

Биологически факултет

Сградата е изградена през 20-те години на  XX  век като Агрономо-лесовъден факултет на Софийския университет и е финансирана както от държавата, така и от Рокфелеровата фондация. Тя е дело на архитекта-философ Георги Овчаров, който е близък приятел на принц Кирил и цар Борис III.  Проектът на сградата е „първият най-смел пример за единство на интериор и екстериор у нас”. Фасадата от червени тухли, многобройните арки и триъгълни ниши правят тази сграда изключително впечатляваща както за времето си, така и днес. Авторът й оставя своя почерк както на Министерство на вътрешните работи, болница „Царица Йоана“, Военното издателство, така и върху взривения вече мавзолей на Георги Димитров.