Арменецът

Krikor_Aslanjan
Крикор Асланян, снимка: Елена Дикова

Име

Крикор Асланян, 75 годишен, роден в гр.София

Професия

работил във външната търговия

Квартал

ул. Братя Миладинови

Моята София

На запад София достигаше до кв. "Захарна фабрика" и още малко до кв. "Модерно предградие", на изток отначало беше до БТА, където беше сметището на София, на юг до кв. "Иван Вазов", на север до Централна гара и кв. "Надежда".
Едно хубаво място в София, което е свързано с мен, покрай срещите ми с приятелите е на пл. Възраждане, където има една градинка между бул. Христо Ботев и ул. Антим I, там имаше една прекрасна чешма с един черен котарак, с вдигната опашка и ние си определяхме срещите там, "на мачката под опашката".

Моят квартал

Любимо място в махалата е самата махала и родната ми къща.
Моят квартал беше смесен, преобладаваха българите, но средна ръка хора. Имаше доста евреи, арменци и гърци. Никога никакви етнически проблеми не е имало до ден днешен. През 1943 г. видях как изселиха евреите от София. Бях седемгодишен и помня как евреите носеха жълти значки. Разбрах, че ги гонят, когато те извадиха цялата си покъщнина и започнаха да я разпродават. Продаваха всичко, до последното празно шишенце, за 5 ст. или 10 ст. Докато ние, "негонените", на 10 януари 1944 г. след бомбардировките в София, бягахме, без да можем да разпродадем нищо, само с по едно куфарче. Картината, която видях тогава, никога няма да я забравя. София беше абсолютно тъмна, цялата в пушеци, навсякъде се носеше вонята на изгоряло, никакви коли, никакви трамваи. На Централна гара, хората награбили кой каквото може - детски колички пълни с багаж, пружини на легла, вързани с въжета и превърнати в шейни, натрупани денкове, куфари, чанти, торби и всеки бягаше от София.

Моят род и семейство

Моите баба и дядо са родени и са живели в Турция. В България са дошли през 1922-23 г. след геноцида на арменците там. Избягали са само с каквото могат да носят в ръце си. Дядо ми по бащина линия е бил мелничар, баба ми не е имала възможност да работи, защото е родила осем момчета. Баща ми и братята му бяха обущари и работеха заедно. От страна на баба ми, дядо ми е бил майстор ковач. Аз имам една голяма мелница за кафе, метална, която той е направил. Майка ми беше шивачка, в нейния род всички са били големи занаятчии. Тя беше една от най-добрите шивачки на София. По време на социализма не разрешаваха да се работи частно, но тя го правеше.

Моята история

Майка ми като шивачка е имала помощнички. За една Нова година помощничките й подаряват чифт пантофи. Пантофите обаче не й стават и тя тръгва по познати арменски търговци на обувки, за да ги моли да й ги сменят, но всички отказват. И тогава, както си върви по ул. Пиротска, след бул. Христо Ботев вижда обущарска работилница, влиза и пита дали биха й сменили пантофите. Младият мъж с кестеняво-рижава коса се съгласява, а от вътрешността на работилницата по-големият му брат се обажда на арменски "Ей, че готино гадже!" Майка ми разбира, че и това са арменци. Така се запознават с баща ми, а след това на една арменска вечеринка се виждат пак и отиват на сладкарница. Баща ми явно много се е вълнувал, защото, когато отива да плаща, разбира, че си е забравил портфейла. Майка вади пари и плаща и след това все казваше: "Оттогава аз цял живот плащам!"

Аз съм софиянец, защото...

...съм роден в София в далечната 1936 г., 75 години живея тук и това е моят роден град.

Обичам София, защото...

Целият ми живот е свързан със София.

Мразя София, защото...

Може ли човек да мрази родния си град или първата си любов?!