Мебелистът

Margarita_Yoncheva
Маргарита Йончева, снимка: Елена Дикова

Име

Маргарита Йончева, 28 годишна, родена в гр.София

Професия

мебелист в семейна фирма

Квартал

кв. Княжево

Моята София

В София любимите ми места са парковете Борисовата градина, Южен парк, градинката на Народния театър "Иван Вазов". Три са нещата от детските ми години, които си спомням НДК, Южния парк и пл. Славейков. Първите, защото баба ми и дядо ми живееха в кв. Иван Вазов и се разхождахме в Южния парк, където имаше едни кръгли лодки, а пл. Славейков, защото там си търсех плакати на музикалните групи, които слушах. Друго, с което свързвам София от детските ми години, е заведението KFC и сладкарница "Лучано" на бул. Емил Марков, където на всеки 15 септември ядяхме торти и пастички.

Моят квартал

Княжево е известно с минералните си води, има поне три или четири чешми, ние си наливаме от извора "Свети Георги", който се намира точно срещу ул. Панорамен път на бул. Цар Борис III. Тук има една известна кръчма "Танкист", наречена на несъществуващата вече Танкова бригада. Имаме обществена баня в Княжево, в която дори и аз съм ходила като малка. Тя се намира близо до площада, който се казва "Насред село". Самият квартал е бил известен с това, че е имало много каруцари. Знам, че през 1995-96 г. още имаше един Данчо каруцаря, като поколения наред са се занимавали с това. Кварталът беше много спокоен, нямаше много коли. Играехме много футбол заедно момчета или момичета. От близо десетина години, кварталът се застрои много, дойдоха много нови съседи и кореняците останаха много малко. Тук има два големи празника Илинден и Заговезни. На Заговезни се палят огньове на площада и се прескачат.

Моят род и семейство

Аз съм израснала в кв. Княжево и съм си коренячка, трето поколение княжевка. Прабаба ми и прадядо ми са били учители в княжевското училище, което е сегашното Четвърто помощно училище и са били едни от първите, които са се заселили в Княжево. Имало е една или две къщи в цяло Княжево. Имало е училище, но е нямало транспорт. Баба ми е родена през 1935 г. в София, тя също е учителка, по химия и биология, като по-голямата част от професионалният й опит е преминал в княжевското 26-то училище. Прадядо ми се е занимавал с овощарство и в предишната си градина имахме много овощни дървета.

Моята история

Спомням си големите митинги през 1997 г., дори имам спомен, че съм ходила на един от тях с баба ми. Сега ми е странно, но тогава се вълнувах. Наистина беше някаква тръпка и нещо различно, което се случва. Имаше някаква цел, която не се осъществи кой знае колко. Ние бяхме за демократичните сили тогава, защото семейството ни не е имало възможност да се реализира. Баба ми не е много набожна, но си е християнка и заради това по време на комунизма са й правили много големи проблеми, за това, че е носела кръстчета.

Аз съм софиянец, защото...

Това е моят град и не съм си представяла, че мога да живея другаде.

Мразя София, защото...

В София ме дразнят част от хората, в които има много агресия.

Обичам София, защото...

Обичам я абсолютно, защото всички които обичам са тук, къщата, която обичам също е тук, дори не обичам да пътувам много извън София.