Майката

Maria_kiselova
Мария Киселова, снимка: Елена Дикова

Име

Мария Киселова, 31 годишна, родена в гр. София

Професия

свободна професия, връзки с обществеността, майка на две деца

Квартал

кв. Иван Вазов

Моята София

Аз съм завършила Втора английска гимназия, която се намира в кв. Захарна фабрика и цялото пътуване с тролея от кв. Иван Вазов дотам беше супер преживяване, много се смеехме как "жартиерите" на тролея падат по сто пъти. Беше ни много забавно. Имам страхотни спомени от това да се возя в градския транспорт в София. Спомням си промените през 1997 г., тогава спряха градския транспорт и сме ходили пеша до училище. Спомням си митингите, това че имаше барикади в града. На абитуриентския си бал сутринта минахме по Моста на влюбените, раздърпани, но супер щастливи.

Моят квартал

Моето място е между пазара на кв. Иван Вазов, Южния парк, градината, която сега е до мола Сити Център София, CCS. Тогава имаше много къщи и много дървета, по които се катерехме, а моите деца няма да имат тази възможност. И в момента в квартала няма огромни блокове. Преди имаше много деца и всички баби и дядовци живееха заедно, а после много от тях отидоха да живеят по кварталите. Това за мен беше някакъв край, губиш една част от приятелите си, голяма промяна. Бях една от щастливките, които останаха тук, не мога да си представя, че мога да живея на друго място. Дори в момента аз живея под наем, но пак в този квартал. Децата ми не могат да бъдат толкова свободни в града, колкото аз съм била. Играли сме на ластик, на дама, карали сме колела, имахме банда, която се казва "Sкорпиони" и още съществува един надпис на един блок. Този надпис, винаги ме кара да се усмихвам.
Имаше една пекарна в квартала, която се казваше "Отечество". Там продаваха много хубав хляб, козунаци за Великден и целият квартал си пазаруваше оттам. После това място се превърна в няколко поредни ресторанта, накрая хората си взеха бизнеса обратно в свои ръце, сега е много приятен ресторант и ние често ходим там.

Моят род и семейство

Моето семейство се е нанесло да живее тук, когато съм се родила, иначе са живеели съвсем в центъра, на ул. Иван Шишман. Тук е било много далеч, на дядо ми са му предлагали апартамент на ул. Фритьоф Нансен и на него му се е струвало много далеч, обаче следващият път е било чак тук. Дядо ми е бил архитект, баба ми е била медицинска сестра. Разказвали са ми каква е била София и че като са си лягали в спалнята, в апартамента ни в кв. Иван Вазов са виждали кубетата на "Александър Невски". Толкова нищо е нямало помежду ни. Ние много трудно променяме нещата, които дядо ми е правил в апартамента и едно от тях е било кухнята. Когато наскоро дойде майстор да смени счупената мивка, каза, че ако той има такава кухня, никога не би я сменил. Сбогуваме се с разни неща, вкъщи има много негови архитектурни решения. Той е проектирал четириетажни кооперации в кв. Иван Вазов или кв. Изток.

Моята история

Много си харесвам историята с моя мъж. И двамата бяхме студенти първа година. Той замина за Щатите, а аз за Австрия, една година не се бяхме виждали, но бързо се оженихме. След това имаше едни щури пътувания между Америка и Европа. Сега имаме две деца Бойко и Айна. В Австрия живях четири години и след това още две години в САЩ, после се върнах в България. Най-много ми липсваха приятелите. Когато забременях със сина ми, ми беше много мъчно и гледах тази поредица "Такъв е животът", даваха кадри от София, избрах да си дойда и да си родя тук детето. Кризата удари много по-рано в Щатите и решихме да се върнем. Аз продължавам да смятам, че това е правилно решение и много хора ми се чудят. Знам, че семейството ми е тук, майка ми и баба ми помагат и те са щастливи. Това е най-хубавото. Майка ми каза, че е много хубаво, че сме си дошли, че имаме децата и че тя има възможност да вижда всичко това.

Аз съм софиянец, защото...

Чувствам се софиянка, но се чувствам и европейка, особено след като живях в Щатите. София си е София.

Мразя София, защото...

Дразни ме, че тук хората си мълчим за проблемите. Мразя и паметника на НДК, но се надявам най-накрая да го изтръгнат.

Обичам София, защото...

Обичам най-много метрото. Виждам голям потенциал в него. Много смешно изглежда като видиш карти на другите метра в другите градове и го сравниш с нашето, което е само с две линии. Но вече и центърът ще изглежда по много по-различен начин. Не ми харесва точно как е направено, но по-добре е да бъде направено нещо, отколкото нищо. Не са най-хубави плочките, но все пак е достатъчно чисто, това ни извежда на едно друго ниво.