Левскарят

Evgeni_Minev
Евгени Минев, снимка: Елена Дикова

Име

Евгени Минев, 33 годишен, роден в гр. София

Професия

работи в мобилните комуникации

Квартал

Оборище

Моята София

Едно време, преди 10 ноември 1989 г., тук в квартала имаше два големи ресторанта "Варшава" и "Берлин", в които уникалното беше, че през зимата, когато нямаше краставици, нашите ме водеха там и аз си поръчвах и изяждах по три порции краставици с кока кола. Нашият квартал преди 1989 г. се населил с много партийни величия, построиха няколко номенклатурни блока, в които само собствениците на къщи не бяха такива.
Тук, в квартала, най-известното беше Банята, която сега е театър "Сфумато", където хора от цяла София идваха да се къпят. Аз съм ходил с баща ми в мъжко отделение, а като малък с баба ми в женското отделение.
Едно време ние нямахме домашен телефон и като ни прокараха бяхме дуплекси с една съседка, която говореше непрекъснато и ние едвам се дореждахме. А в момента дори нямаме домашен телефон. Тогава срещата си е среща, защото няма как да звъннеш. Ако се срещаш с мацка, беше "на телефоните" на Университета. Сега, ако кажеш на някой "на телефоните", те гледат странно. Другите места бяха на Попа или на Аптека на бул. Витоша и ул. Патриарх Евтимий.

Моят квартал

Израснал съм в кв. Оборище, близо до парка "Заимов" и театър "София". Винаги тук съм живял, преди имахме къща, но я събориха и построиха блок. Спомням си, че като бях малък в парка имаше пазачи, които не даваха да се гази тревата. Ние играехме на футбол на поляната и имаше "добри" пазачи, които ни предупреждаваха и "лоши", които ни пукаха топката с един шиш, с който събираха хартийки боклуци. В парка имаше много беседки, чешмички и катерушки. Освен това нашият квартал водеше войни с децата от другия квартал, който беше от другата страна на булеварда, при Дома на българо-съветската дружба, сега Модерен театър. Срещу тях много воювахме на фунийки. Събирахме се по 100 човека. По едно време през 90-те години в парка идваха мутри, които караха коли по алеите и всички много се възмущавахме.

Моят род и семейство

Прадядо ми е бил царски генерал, поради което баба ми и нейните сестри са имали проблеми с ученето и с всичко по време на социализма. След 9 септември 1944 г. му е било предложено да стане доносник, но той отказал с мотива, че е царски генерал. Едната от бабите ми е била коректор, а другата учителка по немски. Майка ми е била певица, баща ми е работил като шофьор. Промените от 1989 г. за мен и моето семейство бяха много важни, защото можехме вече да пътуваме навън.


Моята история

Аз съм привърженик на "Левски" още от малък, в моя клас от 30 човека само двама бяха от ЦСКА и евентуално един или двама от "Славия" или "Локо София". Сега нещата в София се променят заради пришълците от другите градове, които симпатизират повече на ЦСКА. Аз се запалих покрай баща ми, бягал съм от училище, за да ходя на мачове. Първият ми спомен е доста известен мач, в който прекратиха мача, защото стана сбиване. Това е първият мач на Христо Стоичков, доколкото знам за ЦСКА. Много беше готино, защото ние тръгваме от квартала, но пътят води към сектора на противниците ни и трябваше леко да заобикаляме. Това е 1985 г., тогава съм бил шестгодишен. Нямаше квоти за различните агитки и тогава забелязах, че две трети от стадиона бяха привърженици на "Левски". Когато веднъж "Левски" стана шампион, целият квартал празнуваше, оттогава съм се запалил и досега все още ходя. Едно време всички левскари се събираха в градинката "Покойника", близо до Военния театър, там имаше едно дърво, което беше пълно с разкъсани червени шалчета. Ние, левскарите, сме по-свободомислещи и повечето от нас бяха за демокрацията. Много подкрепяхме демократичните сили, бяхме на Орлов мост на големия митинг, после на блокадите на града през зимата на 1997 г., после и на протестите през 1999 г. бяхме в основата.

Аз съм софиянец, защото...

Тук съм роден, за мен това е обикновено нещо, да живея в София.

Мразя София, защото...

Не харесвам хората, които си хвърлят боклуците на улицата.

Обичам София, защото...

Това е столицата, тук е най-готино, винаги столицата е по-демократична и напредничава в сравнение с другите места. Колкото и да е грозна, за нас си е хубава. Скоро бях правил една снимка в София и я публикувах във Фейсбук и хората не повярваха, че е оттук.