Касиерката

Мария_Тюфекчиева
Мария Тюфекчиева, снимка: Елена Дикова

Име

Мария Тюфекчиева, 92 годишна, родена в гр.София

Професия

пенсионер

Квартал

кв. Банишора

Моята София

Едно време се разхождахме по Царя, обличахме си новите дрехи и отивахме пред Двореца, там имаше едно стъпало пред портите и като стъпиш там, ще срещнеш, който си пожелаеш.

Обичахме да ходим и в Княжево, където имаше един ресторант-градина, на последната спирка на трамвай петица, там имаше един цигулар, който пееше "Теб те майка ти не дава".

Моят квартал

Нашата къща е строена през 1933 г. и винаги е била срещу входа на Централния затвор и съм виждала като извеждаха затворниците, оковани с вериги, как ги водеха пеша до Съдебната палата в центъра.

Моят род и семейство

Моят род е от с. Изворово, Харманлийско. Баща ми е първият човек от селото, дето е дошъл в София през 1905 г., той е бил железничар, началник-влак на експреса София-Цариброд-София-Свиленград. Той е избрал и купил това място, защото е близо до Централна гара. Заедно с мястото за къщата е купил и два парцела в гробищата, всички от нашия род, там ги погребваме. Ние бяхме четири сестри и всички живеехме заедно. В двора имаше тополи и когато някоя от нас се оженеше, отсичаха по една топола.

Моята история

Аз съм завършила търговската гимназия и съм работила като касиер в БНБ-2, клон Халите.
По време на една от бомбардировките в София през Втората световна война, докато бях на работа в банката, трябваше всички да избягаме. Ние се скрихме в една стаичка, след като мина тревогата, аз си взех багажа и си отидох вкъщи, защото ме беше страх, но директорът ме уволни. По това време баща ми като началник-влак пътува до Цариброд и проверява положението във влака. Вижда един много нервен мъж, който ходи из коридора на влака. Баща ми го пита защо нервничи, а той отговаря, че е голям пушач, но няма кибрит, за да си запали цигарата. Баща ми му дава кибрит, а човекът казва, че е директор на всички банки в София. Като ме уволниха, баща ми се сеща за този човек, отива при него и му казва какъв е случаят, а той се обажда на директора на нашия клон и веднага ме връщат на работа. За една клечка кибрит!

Аз съм софиянец, защото...

Аз тук съм родена и тук ще умра, на 92 години съм, ей на това място.

Мразя София, защото...

Нямам нещо специално, което да не ми харесва.

Обичам София, защото...

Всичко ми харесва в София, много добре и задружно си живеехме.